Наведох свойте клони, за да пия
от твойте чисти бисерни води.
На Бог се молих, за да те открия!
И Той, подобно чудо, те роди!

Сега си мой копнеж и моя песен!
Животът ми със тебе е зелен!
И аз повтарям, в щастие унесен –
поточе бистро, остани при мен!

С усмивката си ще те благославям.
Във клони нежен цвят ще ти даря.
С листата ще те гледам до забрава
и в стихове ще те пресътворя.

А щом душите тихо остареят
и Бог във Своя дом ни приюти,
на Него горе влюбено ще пеем –
дърво с поточе… Или аз и ти!

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)