Не изпускай въжето, с което
Господ в Своя Завет те държи,
че плътта е товар в битието
и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.
В лакомия и похот цъфти.
Прави хората слаби и празни –
без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,
роб въздиша в окови от грях
и се моли дори за искрица
да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!
Слагай кръст на себичната плът!
И зловонният мирис на сяра
ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!
Всяка нишка се вплита от Зов.
И за Него копнее сърцето
сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига
с лъч от утринна светла Звезда!
И изтръгнат от властна верига
срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)