Категория: Poetry

„…станахме до днес като измет
на света, измет на всичко…“
(1 Коринтяни 4:13)

Доволни са църковните метли,
че всяка в миг словата ми измете.
И мен, ако от мъка ме боли –
то празник е честит за враговете.

Бунището превърнах на амвон
и там реших мечтите си да лея –
за твърде благодатния Сион
и Смисъла оттатък Галилея.

Да бъда измет стана ми съдба.
На църквите – отречен и омразен.
Започнах си самотната борба
от вяра пълен, и от слава празен.

Ридание и скръб не доживях
да ги дочуя в моите палачи.
Тъй чужди са на гърления смях
злините, от които някой плаче.

Горях в неугасимия си плам.
И книгите ми смачкани горяха.
Ръце протягах, искайки да дам,
когато на пазар пари звънтяха.

Разбрах тогава… Пропаст ме дели
от куп души, пред вярата ми клети.
Обичат те с църковните метли
излъсканата сграда да им свети.

Изметен съм… И нека съм такъв!
Позор за всеки устав и доктрина.
Но вярвам, че над мене капка Кръв
по-силна е от клетви на мнозина.

И даже, от света опозорен,
ще нося козинявата си дреха,
защото в дух, от Бога озарен,
Христос е съвършената утеха…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Помнете Лотовата жена…“ (Лука 17:32)

Живея с неизбежната раздяла,
дошла към изтощения живот,
и свети ми в главата посивяла
историята с праведния Лот.

Преди да падне огън от Небето,
напусна той едничкия си дом,
но беше разделена във сърцето
жена му, непрежалила Содом.

За кратко тя очите си обърна
към мястото на грях и произвол,
но в този миг Гневът я бе превърнал
в една бездушна статуя от сол…

Какво ли днес с душата ще се случи,
когато Бог от грях я отстрани?
Ще иска ли смирена да се учи
от Неговите властни съдбини?

Готова ли е в Святостта да бяга,
когато Огън скверното гори,
или до край от болка ще се стяга,
че старото не ще се възцари?

Не искам лъх от мириса на сяра,
и помен от погиващия свят.
Покварени във слабата си вяра
отстъпниците тичат към разврат.

И гледката е скръбна пред очите
от хилядите Лотови жени…
Защо отново към Содом търчите,
та евтиният грях да ви скверни?

Живейте с неизбежната раздяла,
сега и днес… Не утре и отвъд!
Простената душа остава бяла,
когато следва Праведния Път.

Че само тук със острото на Меча
Христос пронизва стария Адам,
и този свят смалява се далечен,
а в новия се влиза, като в Храм.

С онази Свята, истинска надежда,
когато плът от Дух се умъртви,
и никога човекът не поглежда
към задното, но в предното върви….

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(В памет за Васил Левски,
Апостолът на Свободата)

До днес поглежда ме от снимка
един от Святите мъже,
платил за Вярата си с примка
от най-предателско въже.

Звезда да бъде в мрачината,
сияйна за един народ,
та да възправи колената
от петвековния хомот.

Светило ражда се от Огън
в сърцето бурно разгорян.
И само преданият Богу
със Правда в бъдното е взрян.

И Дяконът с надежда жива,
принесъл себе във Дар,
като Апостол си отива
при своя Свят Небесен Цар.

А Примерът му още свети
във мрачните ни времена.
Че Левски – Лъв е за поети,
и във килии – Светлина.

Да счупи тежката прокоба
над сиромашките души,
че вкусва Свободата робът,
веригите си щом строши…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Със заплахите идва тревога.
Във кошмар се превръща дори.
Пламва някъде страшният огън
и обществена сграда гори.

Или с някоя бурна стихия
се отприщват високи води.
А тогава сирените вият,
щом е имало поглед да бди.

Бдях и аз със Небесни стражари
за опасности, в мрака безброй,
че врагът с люта ярост стовари
над сърцата ужасен порой.

И се случи зловеща измама.
Беше стъпкан Заветът Свещен.
Зъл престъпник търгуваше в Храма,
но пък никой не беше втрещен.

Окупираха вълци амвона –
не изблея и агне от смут.
И след Юдова страст към Мамона
топлината отстъпи на студ.

Дълго бях на душите сирена
и не спирах с тревожния зов.
Всяка дума споделях, дарена,
със Свещения Пример Христов.

А косите ми в скръб побеляха,
и тъгата у мен се всели,
щом в стражаря видяха заплаха,
и в сирената – тъмни стрели.

Как да пиша във време неверно?
Как на Кръст да се разпна за тях,
ако виждат във бялото черно,
и във Жертвата – смъртния грях?

Със заплахите идва тревога.
А тревогата ерес е днес…
И когато подменят си Бога –
приготви се да бъдеш злочест.

Че във нива, от плевели цяла,
зъл смутител е житният клас.
И сирена напразно е бдяла
да ги стресне със Божия Глас…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Не ще ме впечатли елитът
със пищен блясък, лукс и класа.
Души, които не политат,
във плен на властна суета са.

Накичени сред скъпи вещи,
но духом празни, като плява –
това са знаците зловещи
на търсещите земна слава.

Пред всяка бесовска сергия
гъмжи от евтини поклони.
Не смогва дяволът към тия,
които драпат за корони.

Очите плувнали в съблазън.
Главите – от измама тъпи.
Живота им не искам празен
със придобивките им скъпи.

Глупакът, пръст когато лъска,
е роб във глинени окови.
Не чува как змията съска,
за да го клъвне и отрови.

Целта преследва знаменита –
в света да бъде VIP персона.
Високо горе, сред елита,
с поклонниците на Мамона.

Не ще ме впечатли елитът
със тъй подкупните си твари.
За Правда никога не питат,
но трупат власт и авоари.

А щом животът им угасне
търпят трагедия позната.
Години чудни и прекрасни
са лъх и пепел на везната.

Съкровищата са на нула.
Богатство горе никой няма.
А във сърцата е нахлула
прикрита приживе измама.

И те, наказани в душите,
ридаят жалки и нищожни.
Със суета на суетите –
докрай останали безбожни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На Господ Словото е право
и нека всекиму е ясно:
Или ще си коза отляво,
или ще си овца отдясно!

Ще дойде времето на Царя
изреченото да Си спомни,
и над света да се стоварят
съдбите – тежки и преломни.

Да каже Верен на овцете:
„Дойдете, най-благословени!
С Любов пламтяха ви ръцете
в години скръбни и студени.

За най-насъщната прехрана
във дар и клетникът гореше.
А Царят гладен не остана,
и жаден между вас не беше!

Облякохте Го с топла дреха
и посетихте Го в тъмница.
Най-свята бяхте Му утеха,
като Невяста и Светица…“

Да каже гневен на козите:
„Идете си от Мен, проклети!
Че имате рога, забити
на Царя в дланите пресвети!

Обърнахте Ми Хляба в камък.
Превърнахте благата в стока.
И нека пъкленият пламък
присъда бъде ви жестока.

Че Царят между вас не случи
на Милост или щедрост Свята,
но гонехте Го като куче
до краищата на земята…“

Какъв ли вой ще се надигне
на Царя след словата верни?
Вулкан от злоба ще изригне
в сърцата ялови и черни.

И пъкълът ще се отвори
да ги погълне като яма,
че път към светлите простори
направен за козите няма…

А Верните във Миг Небесен
ще зърнат Вечните предели,
където Господ им е песен,
и Дух във дрехите им бели.

Защото всеки заслужава
съдба на точното си място.
Или да е коза отляво,
или да е овца отдясно…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Сърцето колко ме боли
навярно само то си знае,
но още може куп стрели
за Вярата си да изтрае.

И още зло ще претърпи
от рани, гдето се не виждат,
когато плътските тълпи
го хулят, мразят и обиждат.

Мишена станало е то
и болката без ропот носи.
Не питам: Докога? Защо?
Спестявам тъжните въпроси.

Причината е вътре в мен
и с нея враг обезумява,
тъй както бухал в слънчев ден
от Светлината ослепява.

И със опърлени очи
души надъхва за вендета…
Търпи, сърце! И премълчи
скръбта от своята несрета.

Тя има смисъл по-висок
и прицел много по-далечен.
На Злото му е даден срок
и той изобщо не е вечен.

Привременно ще ме гнети,
но после в миг ще ме изгуби.
Тупти, сърце! Докрай тупти,
щом Кръст Заветен те възлюби…

Дори един рикаещ лъв
духа си против теб да свъси,
ти тласкаш земната си кръв,
а Бог с Небесна те поръси.

И чак оттатък, в някой ден,
ще видиш своята награда,
когато бъде утешен
юнецът в жертвената клада.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)