КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Дай ми Святост, подобна на дреха!
Дай ми обич, подобна на Храм!
Твоя Глас в незаглъхнало ехо
да последвам с надежда и плам.

Да събудя мечти нелетели
към извечните Твои звезди!
Да достигна небесни предели!
Да докосна Христови следи!

Да съборя вековни прегради
от съмнения, бури и страх!
Да разлея реки, водопади,
като извор изпълнен от тях!

Като бисер в ръката Ти Свята
дай ми щедро да пръскам искри!
Да огрее Ликът Ти земята
и Духът Ти Добро да твори!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Здравей моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.

Писмото си пиша с върха на пробождащо копие.
Мастило си нямам. И ползвам за случая кръв.
Върни се при мене – сред моята скръбна утопия,
макар да не виждам за твоето търсене стръв.

Невинност си нямам. Отдавна съм грешен за бъдното.
Една Магдалина – с презрение кой не уби?
И без да съм толкова стреснат, че следват присъдите –
за тебе сърцето ми всякога нощем скърби.

Къде се скитосваш? Навярно в измислени космоси.
Или пък почукваш на портите, горе в Едем?
След седмия ден на Твореца – ти може би осма си.
Едно сътворение, скрито дълбоко у мен.

Върни се за малко! За миг от въздишка и истина!
Последния спомен вземи си, защото е твой!
И нека не в моята кръв се намериш пречистена,
но в тази, която за всички проливал е Той…

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

Все някога духът ми ще те види –
разцъфнала градина в светъл свод.
Въздигната над скърби и обиди.
Пропита от надежда за живот.

И хората по твоите площади –
усмихнати и греещи навред.
От мъдрост стари, и от ведрост млади,
но клонки на един свещен завет.

Не питам колко раят ще ни струва,
защото той е винаги отвъд.
Достатъчно е взорът да векува
в една посока, истина и път.

Един Христос в делата ни да свети
и в прошките – с любов да утеши,
ще бъдеш лъч и люлка на поети,
на чисти и обветрени души.

В копнежа по апостолска светиня,
в пътеки от сказания на кръст,
да крепнеш ти, обичана родино,
надмогнала позор, тъга и пръст.

Все някога духът ми ще те вае
от стих и песен в сбъднати мечти.
И може би, Българийо, това е
съдбата, че едничка си ми ти.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Познавах те, преди да съм те зърнал.
От изгрева, в сърцето просиял.
Светът си многократно преобърнал –
родих те в жар от пареща печал.

Говорех ти, преди да съм те срещнал.
Наяве и насън те прошептях.
Невидима те имах и усещах.
Нетърсена дори те закопнях.

Прегръщах те, преди да те докосна.
С прокрадващ поглед – лумнала мечта.
За моята далечност – близък остров.
На пътя ми – отворена врата.

Обичах те, преди да бъдеш вечна.
С предчувствие в измолени следи.
Една любов, подобна на предтеча,
въздъхна в мен, и… просто те роди.

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)

Все така те обичам. Не си променена.
Твоят поглед е моя мечта.
Светят въглени. Топло е вътре във мене.
Огнен порив извиква жарта.

Все така те докосвам. И меките длани
се превръщат в гнездо на мечти.
В него малки врабчета се сгушват събрани.
Чуруликат. И радост трепти.

Все така те целувам. И в мен се разлива
буйно вино от млада лоза.
Боже мой! Колко искам да бъдеш щастлива!
Моя радост и моя сълза!

Все така съм до теб. Облегни се, любима!
Силни още са мойте ръце!
Нека изгрева срещнем, понеже ни има –
дъх до дъх, и сърце до сърце!

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)

Русалкова нежност бъди ми,
когато в придънни води
очите ми губят, незрими,
лъчите от нощни звезди.

Когато сърцето се свива
от зли страхове и тъми –
доплувай, небесно красива,
и моята скръб отнеми.

Докосвай ме с поглед от бисер.
Целувай ме с устни-корал.
Преди да извикам „Върни се!“ –
в лика ти да бъда изтлял.

Бъди ми за изгрева пояс
и глътчица дъх призори.
Да знам, че си толкова моя,
щом зов като миг те твори.

Щом чудна владееш вълните
и плуваш от дъно до бряг –
напомняй се нощна, за дните
на твоя потънал добряк…

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Ако вечер очите за сън не заспиват
и светът се усмихва различен,
не терзая с въпроси душата щастлива.
Имам отговор. Аз те обичам…

Ако скитам в нощта – без чадър и без шлифер,
а дъждът ме вали романтичен,
ще се вслушам на капките в тайния шифър –
кап, кап, кап… Как сега те обичам…

Ако в утро мъгливо се стрелнат лъчите
и пробият през свода лиричен,
ще немее устата, но ще пее в очите
слънчев звън, че така те обичам.

Ако просто те видя – неземно красива,
и сърцето ми в теб се затича,
думи в мен като буйна река ще преливат…
Обич моя! Та аз те обичам!

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)